понеделник, 24 ноември 2008 г.

И настана светлина!

Нда. Това е щото по принцип цъкам на минимална яркост на дисплея, та при преинсталация на Лин настройките се връщат към дефолтното high-brightness. Снощи си преинсталирах на чисто Ubuntu 7.10 както си похапвах в кухнята. Отнема точно 24 минути да се стартира от диска, да се нацъкат 7-те бързи стъпки и да се приключи с копиране на пакети, инсталации, конфигурации, хардуер-детекшън, почистване на машината след инсталацията и... да, рестарт. 24 минути, не е зле, а? На края имах неработещ звук и евентуално мрежова карта. Това ми правеше 7.10 на Тошиба Сателит А205. За сметка на това веднага си пуснах безжичния и Update manager-a ме подхвана с ъпгрейд до 8.04. Тази процедура вече отне маааалко повечко. Да речем 2 часа, че забравих да засичам.
След това вече имах работещ звук, читави драйвъри на вИдио(т)-картата, много благ уолпейпър с някаква перната твар и... много ентусиазъм да продължавам с бъхтането. Насъбрах си един голям списък от Package manager-a за сваляне и инсталиране и взех да обръщам внимание и на моята възлюбена (а.к.а. Мартината). Към 1 сутринта даунлоудовете на купчина игри, жабарски IDE-та и уеб-дизайнски инструменти, офис джунджурии и т.н. + инсталирането им беше привършило и се сближих с разтегаемия диван (какъвто би трябвало да има всеки geek!).

Няма коментари: