Bad Ubuntu!

Покрай едно сайтче, фрашкано с картинки и глупости случайно се натъкнах на следното словоизлияние:

(цъкни на картинката, за да ти излезе цялата!)


Не мога да разбера само как можах така да се заблудя с него и да го възприема като операционна система...

Мъчна инсталация на Убунту 8.10

Още един човек склони да си инсталира Убунту успоредно с бозичката, която си търкаля на компа.
Уф... ама аз не съм писал от един месец. Живи и здрави, то щото доста неща се случват покрай моята скромна особа, та не остава време за творене тук. Но да се върна към темата:

Журналист. Студент, или по-скоро магистър. Разликата е, че втория държи на повече алкохол и вече съвсем не му пука за изпитите. Така поне са ми разказвали. Историк и блестящ мозък. Или поне тая част от мозъка му, която трябва да помни продължително и по много. Инсталацията на версия 8.04 не сработи. Гърмя на няколко пъти в опити да пуснем графичната среда. Не стана и по другия начин... след което установих, че има версия 8.10, която на мен до момента не ми е предложена за сваляне. Ама явно така трябва. Свалихме 8.10, изпекохме я (как ги правят тия инсталации все още на 1 Це-Де?!), нацепихме дяловете, щото бяхме забравили и... инсталацията най-после тръгна.

Тя тръгна, че и си замина, обаче изникна следния проблем:
- бавно стартиране след GRUB лоудъра;
- забиване при опит зарестарт или изключване;
- вентилатора на процесора превключва на режим центруфугиране (разбирай - бръмчи като на умрело) - постоянно!;
- след като зареди гномът, всичко върви чудовищно бавно...

Попитахме гугъл, редактирахме един кофигурационен файл, рестартирахме и зверчето заспа. За това ще драсна отделна темичка, та барем бъде от полза и на други несретници с Убунту, търсещи красива стабилна операционна система :)

Инсталирах му аз на героя няколко допълнителни програмки, които биха му били от полза (скайп примерно) и го оставих да си цъка сам. Това, което е хубавото при него, е че наистина имаше желанието да се научи да ползва нещо, различно от бозата на микромеките.

Толкова за случая.

Ще споделя само, че у дома се завъди още един тип с Виста и само дебна удобен случай, за да му кажа "Ха! Казах ли ти?! Давай сега да ти инсталирам нещо свестно!", но за момента като че ли е доволен и предоволен... То щото е нов компа. Пак ще си говорим след 3 месеца.

Защо мигрирам на Линукс?

Съвсем груба сметка за преимуществата на Лин пред Бозата:

• лекота - при свежа инсталация, накамарени една купчина иконки в tray-а, и включени супер-дупер-яките ефекти, взима около 300-400Мб. Виста под 600 не съм я виждал при стартиране! Отделно бих споменал момента с индексирането на огромни файлове, като вчера-сваления филм, заради който ми стърже харда поне 15 минути и забавя цялостния процес на четене на нещо друго! И Лин има индексация, ама никак не е така натрапчива, или поне до сега не ми се е налагало да проверявам Resource monitor-a, за да търся ID-то на процеса, заслужаващ да го утепа.
• джижани ефекти - невероятните Air глупости на Виста изглеждат много по-гот пресъздадени на Убунту! Не само това, но и когато прозорецът ти се желира можеш да си го мандахерцаш с часове, преди да ти омръзне! Такъв аргумент е изключително важен, когато зарибяваш девойка, или човек, който не се задълбочава много в работата с компютрите, пък предпочита да цъка нещо лицеприятно (визирам благоверната, която също преди края на годината ще осъмне с линукс!).
• multi-desktop mode - няколкото десктопа, на които можеш да си разполагаш прозорците, екраните и т.н. изключително много облекчават организацията на работното ти място, особено когато отвориш повечко програмки и ти се налага да зяпаш ту в едната, ту в другата. За Виндофса какво да кажа? Там такова животно няма. То е като да си вземеш втори монитор и видео-карта, поддържаща го, за да усетиш и ти малко простор...
• поддръжка - не знам колко хора го правят тоя продукт (Убунтуту де), ама най-редовно получавам обновления и най-редовно виждам и резултата от тях. Микромеките също мажат яко, ама като че ли едно цяло open-source общество е доста повече като работна сила от онези мишоци, които след провала на Виста се концентрират върху 7-ма версия.
• софтуер - на разположение имаш огромен каталог с всякакъв софтуер, разпределен в няколко категории, които улесняват търсенето ти, пък самия каталог върши всичката работа по свалянето, инсталацията и насаждането в "старт" меню-то, което е организирано по същите категории като в Package manager-a. Да споменавам ли, че огромна част (да не кажа всичи) от програмите са с отворен код и съответно все се намират хора, които да ги доразвиват, дооправят и да ти ги шмугнат съвсем безплатно! Малко са всъщност тия, които трябва да ги ровиш някъде в нета и да се кахъриш сам да ги сваляш и инсталираш. Във Виндофса няма друг, освен тоя начин. Е да, освен ако не ти идва със самата инсталация, ама в такива случаи не е нещо, с което да се гордееш.
  
• безплатно - за малко да забравя :) Всичко това ти е безплатно. Кой му пука ли? Във Франция за 2 предупреждения, че сваляш или ползваш нелегален софтуер (за което нещо те следят "законно"), на третото ти спират нетя до живот! Това щеше да бъде прието за целия ЕС, ама не мина на гласуване в ЕП. Май. Е това е начина да си вържеш гащите от сега и да засвикваш, че сиреньето не е безплатно, ама пък има едно по-готино, дето е безплатно. Хем ти е чиста съвестта, хем свикваш с хубавите навици.
• сигурност - ФАКТ: за Виста са известни ПОНЕ 50 програми, които изнасят информация от компота ти към сървърите на микромеките. Съжалявам, ама не ме кефи. Виндофс като система със затворен код като цяло прави глупости, за които може и да не забележиш, освен ако не си майстор на Ай-Ти-меча. Друг момент - МВР смята от Март другата година да почне да ни следи официално по всички канали (телефон, е-поща, чатове, блогове) на по-ниско ниво от това да чете какво пишеш в блога си. Не ме кефи. С Лин ще им е малко по-трудно да ти се бъркат в работата, особено ако пуснеш някое и друго криптиране. Не че във Виста е невъзможно, ама като цяло в шапката за сигурност на Линукс има доста повече зайци, от колкото в тая на Виндофса като цяло.
• ОЩЕ сигурност - самата файлова система на Линукс (ех, два пъти съм късан на ОС, ама пък ги знам тия работи!) е изградена така, че нямаш право да правиш това, за което нямаш право (да го правиш). С други думи си с една идея над средностатистическите 'лапета, които просто експлойват някоя цепка на ОС-то, за да направят поредната гениална глупост, за която Виндофс не проверява дали пък наистина така трябва да се случи. Във Виста се опитаха да оправят проблема със сигурността, ама май по-зле стана.
• гъзарийка - преди години излезе статистиката, че над 80% от пазара държали микромеките (малката първа буква е нарочно!). Ми това ти гарантира една полу-уникалност. Пък и на баш-ламите им изглеждаш някак си смарт. Тъпо, ама това е също движещ фактор за някои компютру-ползващи прослойки на обществото ни.

Не ви стигат тия причини ли? Пишете Linux vs. Windows при чича си Гугльо и вижте резултата. Да отбележа, че тук не съм се влиял от чужди мат'ряли!

За финал, ще цитирам бат Горчилов:

Струва си!

И настана светлина!

Нда. Това е щото по принцип цъкам на минимална яркост на дисплея, та при преинсталация на Лин настройките се връщат към дефолтното high-brightness. Снощи си преинсталирах на чисто Ubuntu 7.10 както си похапвах в кухнята. Отнема точно 24 минути да се стартира от диска, да се нацъкат 7-те бързи стъпки и да се приключи с копиране на пакети, инсталации, конфигурации, хардуер-детекшън, почистване на машината след инсталацията и... да, рестарт. 24 минути, не е зле, а? На края имах неработещ звук и евентуално мрежова карта. Това ми правеше 7.10 на Тошиба Сателит А205. За сметка на това веднага си пуснах безжичния и Update manager-a ме подхвана с ъпгрейд до 8.04. Тази процедура вече отне маааалко повечко. Да речем 2 часа, че забравих да засичам.
След това вече имах работещ звук, читави драйвъри на вИдио(т)-картата, много благ уолпейпър с някаква перната твар и... много ентусиазъм да продължавам с бъхтането. Насъбрах си един голям списък от Package manager-a за сваляне и инсталиране и взех да обръщам внимание и на моята възлюбена (а.к.а. Мартината). Към 1 сутринта даунлоудовете на купчина игри, жабарски IDE-та и уеб-дизайнски инструменти, офис джунджурии и т.н. + инсталирането им беше привършило и се сближих с разтегаемия диван (какъвто би трябвало да има всеки geek!).