Мъчна инсталация на Убунту 8.10

Още един човек склони да си инсталира Убунту успоредно с бозичката, която си търкаля на компа.
Уф... ама аз не съм писал от един месец. Живи и здрави, то щото доста неща се случват покрай моята скромна особа, та не остава време за творене тук. Но да се върна към темата:

Журналист. Студент, или по-скоро магистър. Разликата е, че втория държи на повече алкохол и вече съвсем не му пука за изпитите. Така поне са ми разказвали. Историк и блестящ мозък. Или поне тая част от мозъка му, която трябва да помни продължително и по много. Инсталацията на версия 8.04 не сработи. Гърмя на няколко пъти в опити да пуснем графичната среда. Не стана и по другия начин... след което установих, че има версия 8.10, която на мен до момента не ми е предложена за сваляне. Ама явно така трябва. Свалихме 8.10, изпекохме я (как ги правят тия инсталации все още на 1 Це-Де?!), нацепихме дяловете, щото бяхме забравили и... инсталацията най-после тръгна.

Тя тръгна, че и си замина, обаче изникна следния проблем:
- бавно стартиране след GRUB лоудъра;
- забиване при опит зарестарт или изключване;
- вентилатора на процесора превключва на режим центруфугиране (разбирай - бръмчи като на умрело) - постоянно!;
- след като зареди гномът, всичко върви чудовищно бавно...

Попитахме гугъл, редактирахме един кофигурационен файл, рестартирахме и зверчето заспа. За това ще драсна отделна темичка, та барем бъде от полза и на други несретници с Убунту, търсещи красива стабилна операционна система :)

Инсталирах му аз на героя няколко допълнителни програмки, които биха му били от полза (скайп примерно) и го оставих да си цъка сам. Това, което е хубавото при него, е че наистина имаше желанието да се научи да ползва нещо, различно от бозата на микромеките.

Толкова за случая.

Ще споделя само, че у дома се завъди още един тип с Виста и само дебна удобен случай, за да му кажа "Ха! Казах ли ти?! Давай сега да ти инсталирам нещо свестно!", но за момента като че ли е доволен и предоволен... То щото е нов компа. Пак ще си говорим след 3 месеца.

И настана светлина!

Нда. Това е щото по принцип цъкам на минимална яркост на дисплея, та при преинсталация на Лин настройките се връщат към дефолтното high-brightness. Снощи си преинсталирах на чисто Ubuntu 7.10 както си похапвах в кухнята. Отнема точно 24 минути да се стартира от диска, да се нацъкат 7-те бързи стъпки и да се приключи с копиране на пакети, инсталации, конфигурации, хардуер-детекшън, почистване на машината след инсталацията и... да, рестарт. 24 минути, не е зле, а? На края имах неработещ звук и евентуално мрежова карта. Това ми правеше 7.10 на Тошиба Сателит А205. За сметка на това веднага си пуснах безжичния и Update manager-a ме подхвана с ъпгрейд до 8.04. Тази процедура вече отне маааалко повечко. Да речем 2 часа, че забравих да засичам.
След това вече имах работещ звук, читави драйвъри на вИдио(т)-картата, много благ уолпейпър с някаква перната твар и... много ентусиазъм да продължавам с бъхтането. Насъбрах си един голям списък от Package manager-a за сваляне и инсталиране и взех да обръщам внимание и на моята възлюбена (а.к.а. Мартината). Към 1 сутринта даунлоудовете на купчина игри, жабарски IDE-та и уеб-дизайнски инструменти, офис джунджурии и т.н. + инсталирането им беше привършило и се сближих с разтегаемия диван (какъвто би трябвало да има всеки geek!).